Поход хижа Козя стена
Май 24th, 2009На 4 май поехме на поход до хижа Козя стена. Тръгнахме от село Христо Даново и след кратко изчакване всички да се съберем поехме до началната точка на прехода, а именно малко преди вододайната зона на селото.
От там почва равен път през Дамлъ дере, през който вървяхме около 2 часа и половина.
Тук е мястото да направя уточнение. На почти всички табелки, които виждате в планината се слагат времена за преход, които са меко казано нереални. Явно са писани от хора, които са заклети планинари. Обикновено е най-добре времето, което е написано на табелата да се умножава по две. За пример - до хижа Козя стена на табелката пишеше, че се стига за около 3 часа и половина. Реално ние стигнахме за около 5 часа и половина. С тази уговорка времената за преминаване на разстоянията ги давам като за хора без почти никакъв опит в ходенето и катеренето. С нас имаше и 5-6 год. момченце, което успя да се качи до горе (вярно че му взеха раничката по средата на пътя за да не му тежи). Не си давахме много зор и защото бяхме към 25 човека, които постоянно трябваше да се изчакваме.
След равния път направихме почивка и дойде време на стръмното. А то бе стръмно до самата хижа. Следващите 3 часа, въпреки честите спирки, ми се видяха бая трудни. Особено накрая, когато виждаш хижата над теб и трябва да правиж зиг-заг по пътеката, за да се добереш горе. Сега идва ред на условията в хижата. За всеки, който се качвал до трудно достъпна хижа, тя ще му се види прилична. А за всеки бил само на такива с директен достъп няма да му хареса. Хижата няма топла вода и няма баня. Трапезарията се отоплява от печка тип циганско чудо. Ток се пуска само, когато съвсем се стъмни, защото е на генератор с нафта (доколкото си спомням), а тя трябва да се качва до горе с джип и после муле (пак доколкото ми е известно). Ако искаш да ти е топло в стаята трябва да си запалиш огън.
И тук пак уточнение - когато бяхме горе цялата хижа беше заета и имаше хора, които бяха в стаи без печка. Стаята, в която бяхме ние имаше печка, а леглата бяха две двуетажни. Лошото е, че обикновено около хижата дървата и клонките са мокри и трябва да се слиза малко по-надолу, за да се намерят сухи клони за подпалки. Тези, които го направиха - запалиха огън, някои от останалите, въпреки печките спаха на студено.
В хижата имаше течаща студена (ледено) вода и вътрешна тоалетна.
Надявам се да съм била полезна на всеки решил да ходи до Козята стена.
След проба за това как се качват снимките ще видите и снимки от този незабравим поход!
Тук е мястото да направя уточнение. На почти всички табелки, които виждате в планината се слагат времена за преход, които са меко казано нереални. Явно са писани от хора, които са заклети планинари. Обикновено е най-добре времето, което е написано на табелата да се умножава по две. За пример - до хижа Козя стена на табелката пишеше, че се стига за около 3 часа и половина. Реално ние стигнахме за около 5 часа и половина. С тази уговорка времената за преминаване на разстоянията ги давам като за хора без почти никакъв опит в ходенето и катеренето. С нас имаше и 5-6 год. момченце, което успя да се качи до горе (вярно че му взеха раничката по средата на пътя за да не му тежи). Не си давахме много зор и защото бяхме към 25 човека, които постоянно трябваше да се изчакваме.
След равния път направихме почивка и дойде време на стръмното. А то бе стръмно до самата хижа. Следващите 3 часа, въпреки честите спирки, ми се видяха бая трудни. Особено накрая, когато виждаш хижата над теб и трябва да правиж зиг-заг по пътеката, за да се добереш горе. Сега идва ред на условията в хижата. За всеки, който се качвал до трудно достъпна хижа, тя ще му се види прилична. А за всеки бил само на такива с директен достъп няма да му хареса. Хижата няма топла вода и няма баня. Трапезарията се отоплява от печка тип циганско чудо. Ток се пуска само, когато съвсем се стъмни, защото е на генератор с нафта (доколкото си спомням), а тя трябва да се качва до горе с джип и после муле (пак доколкото ми е известно). Ако искаш да ти е топло в стаята трябва да си запалиш огън.
И тук пак уточнение - когато бяхме горе цялата хижа беше заета и имаше хора, които бяха в стаи без печка. Стаята, в която бяхме ние имаше печка, а леглата бяха две двуетажни. Лошото е, че обикновено около хижата дървата и клонките са мокри и трябва да се слиза малко по-надолу, за да се намерят сухи клони за подпалки. Тези, които го направиха - запалиха огън, някои от останалите, въпреки печките спаха на студено.
В хижата имаше течаща студена (ледено) вода и вътрешна тоалетна.
Надявам се да съм била полезна на всеки решил да ходи до Козята стена.
След проба за това как се качват снимките ще видите и снимки от този незабравим поход!
Tags: